Парламентът прие на първо четене четири законопроекта, свързани с изменения в Изборния кодекс, докато два други бяха отхвърлени, съобщава БТА.
По време на дебатите депутатите обсъждаха предложения за възстановяване на машинното гласуване, с изключение на малките населени места с население под 300 души, премахването на район „Чужбина“ и включването на МВР в проверките на софтуерните модули, свързани с преброяването на гласовете.
Петър Витанов от „Прогресивна България“ (ПБ) обясни, че е необходимо да се включат специалисти от МВР, за да се предотвратят злоупотреби и манипулации. Той подчерта, че малкото на брой криптографи прави важното присъствие на МВР в изборния процес.
Даниел Митов от ГЕРБ-СДС се противопостави на участието на МВР в сертифицирането на машините, като посочи, че за пръв път полицейска институция получава достъп до модула, който брои гласовете. Той отбеляза, че контролът на складовете и транспортирането на бюлетините е в правомощията на МВР, но не е удачно ведомството да се намесва в функциите на други институции.
От ГЕРБ-СДС предлагат премахване на частта, свързана с МВР, и запазване на настоящото положение. „МВР е естествен пазител на реда в изборния ден, но не и на „присъдата“, която българският народ произнася спрямо своите управници“, коментира депутатът.
Божидар Божанов от „Демократична България“ (ДБ) предположи, че мотивите на вносителите са свързани с това, че „МВР пази вратата“. Той посочи, че в дигиталния свят съществува и задна врата, затова е добре да се използва експертизата на МВР срещу киберпрестъпления, без министерството да бъде включено в процеса.
Айтен Сабри от ДПС подчерта, че предизборната агитация е част от свободния политически процес и е средство за формиране на волята на избирателите. Тя добави, че свободните и демократични избори изискват не само формално право на глас, но и достъп до разбираема информация за политическите програми и кандидатите. Сабри е категорична, че агитацията на език, различен от българския, с осигурен превод не нарушава конституционния модел на държавното устройство.
Цончо Ганев от „Възраждане“ репликира, че Турция не предоставя същите права, когато става въпрос за агитация на турски в България. Той коментира и отпадането на ограничението за броя на секциите в чужбина, напомняйки, че преди промените в Турция е имало 168 секции, които сега са намалени на 26.
Ганев добави, че ако преди гласуваха около 50 хиляди души в Турция, на последните избори те са били 30 хиляди. По думите му, повечето от тези, които гласуват, са правнуци на български изселници и не знаят български, което създава трудности.
Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“, защити законопроекта на партията, настоявайки за премахване на номерата на партиите в бюлетините. Той подчерта, че България е една от четирите държави в ЕС, които използват номера, и те улесняват контролирането на вота. Костадинов добави, че ПБ предлага връщане на предишното положение с машините, но и запазване на хартията в населени места с под 300 души, където контролът е най-строг.
Иван Янев от ПБ отбеляза, че в Изборния кодекс съществува проблем за хората със зрителни увреждания, които не могат да гласуват без помощ. Той предложи инсталиране на „говорещ“ софтуер в машините, за да се улесни гласуването на тези хора.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ (ПП) коментира предложението на ПБ за отпадане на район „Чужбина“, посочвайки, че в МИР-Бургас има около 360 хиляди избиратели, от които на последния вот са гласували около 170-180 хиляди, получаващи 14 мандата. „В чужбина гласуваха около 185 хиляди – те нямат нито един пряко избран народен представител, това ли е справедливо?“, запита той.
Хамид Хамид от ДПС заяви, че „венецуелските консервни кутии“ не са машини за гласуване и се провалиха в цял свят. Той добави, че с тези машини близо 13 години един диктатор е останал на власт.
Ивайло Мирчев от „Демократична България“ подчерта, че 93% от сигналите за купуване на гласове в България са свързани с ГЕРБ и ДПС. „Когато има машини, купеният вот е по-малко и това не се харесва на ГЕРБ и ДПС“, заключи той.
В скоро време ще се проведе заседание на правната комисия, на което четирите законопроекта ще бъдат обединени в един.